Давид на Микеланджело във Флоренция – идеал за мъжка красота

Една от любимите статуи на пътешествениците по света е Давид на Микеланджело, намираща се във Флоренция. Над 1,5 милиона туристи годишно идват да му се любуват. Давид е шедьовър на ренесансовата скулптура, създаден от гениалния Микеланджело между 1501 г. и 1504 г. Скулптурата е висока 5.7 м, изработена е от мрамор и пресъздава библейския герой Давид, един от най-често срещаните образи в изкуството във Флоренция. Геният избира да увековечи героя, вдъхновен от историята за младия Давид, който с най-обикновена прашка изстрелва камък и побеждава великана Голиат.

Микеланджело, обаче, излиза от рамките на древната легенда, като извайва нежното момче в по-мъжествен вид. Неговият Давид е далеч по-мускулест от прототипа си и определено се превръща в идеал за мъжка красота. Под изящното длето на твореца фигурата на героя съчетава едновременно небрежност и осъзнато величие. Давид на Микеланджело се различава от други предхождащи го интерпретации на този библейски герой и по това, че той не е изобразен с главата на убития Голиат, както е при статуите на Донатело и Верокио например. Според повечето учени Давид е изобразен от Микеланджело малко преди битката си с Голиат.

Първоначално се е планувало статуята да бъде поставена на високо – върху фасадата на катедралата „Санта Мария дел Фиоре”, но вместо това тя е разположена на обществения площад „Синьория”, където се е намирало и седалището на градската управа във Флоренция. Ренесансовият майстор е получил 400 флорина за скулптурата си. Статуята е официално представена на 8-ми септември 1504 г. пред събралото се множество на площада. Превозването на гигантската статуя до мястото на поставяне, избрано от скулптура, е ръководено от самия Леонардо да Винчи. Скоро след поставянето й статуята започва да символизира смелостта на Флорентинската република срещу другите по-могъщи съседни държави и неслучайно непримиримият поглед на Давид е насочен към Рим.

Статуята тежи над 6 тона. Тя е издялана от монолитен къс мрамор, добит в една от кариерите недалеч от град Карара. Камъкът е престоял 40 години в двора на Флорентинската катедрала, преди Микеланджело да се заеме с него. След като е направил скулптурата, той още 4 месеца се занимава с обработката и полировката на мрамора. Докато се труди над високия монумент той следи никой да не припарва до мраморния блок. Микеланджело държи да покаже произведението си едва, когато е напълно завършено. Това е и причината днес изкуствоведите да тънат в догадки за детайлите от работния процес. Неустановен е въпросът защо краката на статуята са толкова тънки, как Микеланджело е успял да постигне баланс, така че слабите крайници да удържат тежкия торс, при това без опора отзад. Учените все още се чудят как тази конструкция успява да се крепи през цялото време, докато скулпторът се труди над творбата си.

Статуята на Давид прекарва около три столетия под открито небе на площад Синьория. През 1873 г. тя е пренесена в главната зала на Художествената академия. На нейното място на площад „Синьория” е поставено копие. През 2004 г. статуята на Давид е преместена в Националния музей за реставрация. Започват обсъждания и какъв метод да се ползва, за да бъдат отстранени повредите. Накрая специалистите препоръчват замърсените участъци от повърхността на скулптурата да бъдат облепени внимателно с навлажнена по специална технология хартия, за да попият нечистотиите. Група от най-добрите реставратори поема извършването на процедурата. Възстановяването приключва през май 2004 г., но още до края на годината по повърхността на статуята се появяват отново петна. Направеното проучване показва, че те са причинени от посетители на галерията.

Следващата крачка е изграждането на „въздушна стена” около статуята и специална вентилация, която да я предпазва от повреди. За съжаление, върху творбата на Микеланджело „работят” не само вятърът и времето, но и доста вандали. Обект на посегателство стават нозете на Давид – единствената достижима част от статуята за гостите на галерията. Най-много са пострадали пръстите, които са надраскани с метални предмети.

Напоследък около статуята има спорове между държавата и Флоренция. Въпросът е на кого принадлежи „Давид“. Адвокатите на италианското Министерство на културата изровиха документи отпреди векове в подготовка за дело, където да докажат, че мраморната фигура на Давид от Микеланджело, която носи приходи от над 10 млн. евро годишно, е собственост на държавата. Само че Флоренция, където Давид е една от  основните атракции настоява, че шедьовърът им принадлежи.

И накрая една забавна снимка, която се разпространява из интернет, представяща как ще изглежда Давид, идеалът за мъжка красота, след няколко години, прекарани  в Америка.